Блогът на juliet :: Момини сълзи на Калиакра

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.12.2010 15:25 - Момини сълзи на Калиакра

Автор: juliet Категория: Туризъм

Прочетен: 12228 Коментари: 18 Гласове:

Последна промяна: 29.12.2010 22:52

*

*

*

Кога се лято буря силна появява
при Калиакра нос- на Черното море,
в рева страхотен, на което се долавя
вестта за вяра и родина как се мре...

Четиридесет девойки лични и и красиви
да жънат златен клас от ранните зори
на кехлибарените натежали ниви
от добруджанските села са надошли.

Зажънаха те дружно с песен жаловита
за робската неволя в техния живот,
за нашите юнаци в битка страховита,
пролели си кръвта за своя мил народ.

И мъка тягостно ума ли завладее,
кога ръкойките се сбираха на сноп-
ведно потта със сълзите им ще се слее
от песента им жалостна като над гроб.

А някоя от тях, тъгата да забравят,
подема живо песен кръшна за хоро
и трудиха се, сърпа без да си оставят,
до залез слънце в труд при робското тегло.

Но песента оттам далече отлетяла
дочу я турчин, зъл душманин без сърце
и пожела от име родно и от вяра
отречени в харем да бъдат с фередже.

Узнали туй със страх девойките в тревога
захвърлиха си сърп и надалече в бяг
през ниви и гори по рътлина висока-
на Калиакра скриха се от злия враг.

Обет си дадоха с решителност голяма-
в защита, чест и вяра дружно да умрат,
да се пожертват наедно в жестока драма,
но героини българки да се зоват.

Във вярност на обета си едва успяха
косите си една за друга да вплетат,
когата в мрачината отдалеч съзряха
османи зли по хълма нагло да пълзят.

Врагът нападна с ярост жертвите немили-
издигнаха се ятагани в оня миг,
девойките изплашени със всички сили
ведно назад се дръпнаха при страшен вик.

Не забелязаха зад себе си в тъмата,
че зее бездна- пропастта не ще ги спре-
и в ужас полетяха вкупом от скалата
в пенливите води на Черното море...

В печал за свидните чеда на Аспаруха
от мюсюлманите в робия векове,
докарали страната в жалостна разруха,
морето забуча със мощни екове.

Глутницата османски турци занемели
проклятие над тях да се не сгромоли,
побягнаха завчас от тез предели
злодейството им с време да се замъгли.

А там, където сълзи тез девойки лели
и с плач една о друга сплитали коси,
по чудо- в спомен оттогава, снежнобели
цветя растат на пролет- момини сълзи.

Това е легендата, записана от Траянополский епископ Иларион. Сложена е до параклиса.

Повечето снимки в този постинг са направени от сина ми.

Нагоре

Тагове: Калиакра, легенда,

Гласувай:

Подобни постинги

градска легенда
градска легенда 2
градска легенда 3

Прочелите постинга прочетоха и:

Преди години Автомат Калашников и бораве...
Левиатан

Следващ постинг

Предишен постинг

Плиска

Аладжа манастир

Коментари

1. анонимен - imur
29.12.2010 15:43

Snimkite sa neveroqtni,mqstoto sushto.Legendata me trogna i me prosulzi.Kolko krasiva e Bulgariq ,kolko e malka po teritoriq ,a nie iskame da q napusnem. Ne ,zashtoto ne q haresvame.Ne,zashtoto ne q obichame.Prosto,kogato chovek ima neshto svqto,to toi go priema za dadenost.Blagodarq,priqtelko,che ni otvarqsh ochite!Dano gi otvorish i na tezi , koito spqt ili se pravqt na zaspali.