Постинг
01.07.2015 14:53 -
Батулия - Буковец - вр. Чукава - Лесков дол
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 4117 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 31.12.2015 16:52
Прочетен: 4117 Коментари: 1 Гласове:
7
Последна промяна: 31.12.2015 16:52
Обикаляйки напоследък из Понор планина (снимки - тук и тук), си набелязах следващата цел: връх Чукава, първенеца на Големата планина. Бях минавала покрай него миналото лято по време на прехода Ком-Емине, но сега исках да го кача, и то по възможност от юг. Разглеждайки картата, първо избрах за изходна точка с. Огоя. На 21 юни с още две туристки се качихме оттам до х. Лескова, но цяла сутрин ни валя дъжд, а като излязохме на билото, имаше първо вятър, после мъгла... Така позакъсняхме и се отказахме от върха - пък и нищо нямаше да се види оттам. Следобедът слънчо се показа и преди да напуснем билото, имахме хубави гледки във всички посоки, особено към върховете Козница и Чукава... Та ми стана ясно, че няма да мирясам, докато не опитам пак :)
За последната неделя (28.06.2015) прогнозата първоначално не беше розова, впоследствие се смекчи, а накрая се оказа чудно за ходене време - преобладаващо облачно и почти хладно, но сухо. Останах сама този път, тъй като подозирах, че дължината на намисления маршрут няма да се хареса на никой от свободните ми познати.За да не се "повтарям", сега реших да тръгна от Батулия. Особено съм благодарна на "колегата" Коста, чиито напътствия следвах и в двата случая.
Хванах сутрешния пътнически влак до Реброво и се прехвърлих на маршрутката, като към 9:30 ч. се стоварих на центъра на Батулия, налях си вода от едно заведение (живи и здрави да са домакините) и минах по ремонтиращия се в момента мост на Батулийската река до изходната точка на моя маршрут (в 9:40 ч):
Последвах бодро горния път, който дълго време върви над левия бряг на Оградишката река, но със самия манастир се разминах :) За пръв път идвах в този район и си помагах с gps-а на телефона. След едно малко първоначално изкачване със серпентини (на най-голямата нацелих и сечащата пътечка) пътят тръгва по равно в посока изток - североизток, в хладна зелена гора...
А по откритите места цъфтяха купища цветя и билки, най-вече кандилки, маргаритки и жълт кантарион...
Реката се чуваше вляво под мен, а от време на време се мяркаше и по някой покрив сред дърветата. Към 11 и нещо пътят премина през по-гъсто населената махала Оградишки трап:
Като излезе от махалата, пътят направи рязък ляв завой над Оградишката река - там бях в 11:25 ч. После малко повървях по другия бряг, в посока запад:
След това пътят зави на север и пое успоредно на Буковската река. Едно отклонение вдясно се изкачва в посока Търтрива чукла, но го подминах.
На този етап ягодките и билките край пътя бяха започнали да ми компроментират графика...
След около 45 минути от споменатия завой пътят навлезе в Буковец:
Исках да видя местната църква и консултирайки се с картата от телефона, цепих през една стръмна поляна до нея - излязох първо на панорамната беседка:
Средновековната църква "Св. Никола" - поглед към олтарната апсида:
И поглед откъм входа: контрафорсите отпред са забележителни! За съжаление беше заключена.
Поседнах за кратка почивка на беседката - точно под мен вероятно е голямата сграда на някогашното училище, което след това е служило и за хижа. А сега почти никой не е останал в селото и всичко тъне в тишина...
Пътят ми бе на североизток, но имаше ограда около поляната, затова слязох обратно на пътя - покрай гробищата:
В селото видях двама души да си шетат по градинките, но пропуснах да им поискам вода, тъй като няколко кучета ме залаяха и се събраха с намерение да ме гонят... Така че набързо се изнесох в гората - а кучетата ги домързя да ме следват. Към 12:40 ч., точно над селото, завих надясно и се заизкачвах по склона (направо, на север е пътят за горския дом Чукава).
На минаване покрай тази поляна едно магаренце май доста ми се зачуди къде ли съм тръгнала по пладне?
А аз си следвах пътя в посока североизток, към върха. Всъщност той прави доста серпентини, та в един момент се замислих дали ако бях тръгнала от селото към горския дом и оттам - към връх Чукава, нямаше да е същото, че даже и по-лесно? В гората на южния склон успях да смутя покоя на 2 диви прасета, които скоростно се оттеглиха - явно няма чести посетители :)
Най-сетне, в 13:55 ч. стигнах до "финалната права" - пътя, който директно катери върха от запад.
Нагоре бе стръмно, а водата ми бе свършила - тук се усетих, че трябваше да се погрижа за нея в селото. (Много поточета течаха по пътя в гората, но плитки и кални и не ми се рискуваше с тях.) Буквално усещах колко е голяма тази планина, и колко аз съм малка... Но царствените лопени на поляната пред мен и великолепието на буките отстрани не ме оставяха да падна духом :)
Към 14:40 ч. излязох на билната поляна на връх Чукава:
Маранята ми попречи да направя хубави снимки, но гледките там са околовръст!
На север се показа връх Козница - който тепърва цял следобед щеше да ми позира...
На юг - незнайните за мен върхове на Големата планина...
След известно обикаляне намерих и триангулачната точка на връх Чукава - 1587 м. Мащерката бе гигантска и ухаеше много силно - част от нея ми влезе в торбата :)
На запад-югозапад точно под носа ми се кипреше ридът Биленица с гористия връх Разбенишка могила, а зад него - масивът на Мургаш:
На запад, вляво от Биленица и по-назад - поляните на връх Увеса, където отидохме преди неделя, но мъглата ни скри гледките тогава...
Поразходих се, понагледах се, но жаждата ме подгони надолу - към Хайдушкото кладенче. Пътят, качващ върха от североизток, е по-обрасъл, но се следва лесно.
В просеките гледките продължаваха да ме мамят...
Разбира се, това отново е Козница:
Като слязох на разклона на ком-еминейската пътека, където водата е надлежно означена, отидох до нея, напих се, после седнах за малко да обядвам. Слизането ми отне 25 минути. Докато потегля, стана 15:40 ч.
Нататък бе "песен" - равен път, маркиран отвсякъде - само да не бяха многото локви за обикаляне...
На северозапад пред мен се показа вр. Издремец:
В 16:25 ч. минах покрай горския дом Чукава и поогледах пътищата на юг - към Буковец и към връх Чукава, след което си продължих на запад.
След около 25 мнути завих на север покрай Високата чукла, умувайки дали следващия път няма да хвана някой от пътищата, събиращи се и там... Наближавах така живописната седловина, през която минава пътят от Лесков дол за Брезов дол:
Вдясно върховете Козница и Чукава вече бяха застанали един до друг, а долу се белееха покривите на махалите на Брезов дол:
Връх ЧУкава:
Връх Козница:
Издремец в далечината пред мен:
Седловината:
В 17:15 завих наляво по пътя към Лесков дол. Покрай мен не свършваха ягодовите изкушения - вече се протягах само за най-големите и най-узрелите, и то ако не трябва много да се навеждам :)
Предната неделя не знаех докъде ходи маршрутката и излишно слизахме надолу, но сега вече беше лесно: завих надясно към най-високата махала Кокелени бабки и в 18:35 ч. се паркирах на пейката на последната спирка на маршрутката за Своге, която идва в 19 ч. Така целият ми поход продължи точно 9 часа - но вълнението от изживяното несъмнено ще трае доста по-дълго :)
За последната неделя (28.06.2015) прогнозата първоначално не беше розова, впоследствие се смекчи, а накрая се оказа чудно за ходене време - преобладаващо облачно и почти хладно, но сухо. Останах сама този път, тъй като подозирах, че дължината на намисления маршрут няма да се хареса на никой от свободните ми познати.За да не се "повтарям", сега реших да тръгна от Батулия. Особено съм благодарна на "колегата" Коста, чиито напътствия следвах и в двата случая.
Хванах сутрешния пътнически влак до Реброво и се прехвърлих на маршрутката, като към 9:30 ч. се стоварих на центъра на Батулия, налях си вода от едно заведение (живи и здрави да са домакините) и минах по ремонтиращия се в момента мост на Батулийската река до изходната точка на моя маршрут (в 9:40 ч):
Последвах бодро горния път, който дълго време върви над левия бряг на Оградишката река, но със самия манастир се разминах :) За пръв път идвах в този район и си помагах с gps-а на телефона. След едно малко първоначално изкачване със серпентини (на най-голямата нацелих и сечащата пътечка) пътят тръгва по равно в посока изток - североизток, в хладна зелена гора...
А по откритите места цъфтяха купища цветя и билки, най-вече кандилки, маргаритки и жълт кантарион...
Реката се чуваше вляво под мен, а от време на време се мяркаше и по някой покрив сред дърветата. Към 11 и нещо пътят премина през по-гъсто населената махала Оградишки трап:
Като излезе от махалата, пътят направи рязък ляв завой над Оградишката река - там бях в 11:25 ч. После малко повървях по другия бряг, в посока запад:
След това пътят зави на север и пое успоредно на Буковската река. Едно отклонение вдясно се изкачва в посока Търтрива чукла, но го подминах.
На този етап ягодките и билките край пътя бяха започнали да ми компроментират графика...
След около 45 минути от споменатия завой пътят навлезе в Буковец:
Исках да видя местната църква и консултирайки се с картата от телефона, цепих през една стръмна поляна до нея - излязох първо на панорамната беседка:
Средновековната църква "Св. Никола" - поглед към олтарната апсида:
И поглед откъм входа: контрафорсите отпред са забележителни! За съжаление беше заключена.
Поседнах за кратка почивка на беседката - точно под мен вероятно е голямата сграда на някогашното училище, което след това е служило и за хижа. А сега почти никой не е останал в селото и всичко тъне в тишина...
Пътят ми бе на североизток, но имаше ограда около поляната, затова слязох обратно на пътя - покрай гробищата:
В селото видях двама души да си шетат по градинките, но пропуснах да им поискам вода, тъй като няколко кучета ме залаяха и се събраха с намерение да ме гонят... Така че набързо се изнесох в гората - а кучетата ги домързя да ме следват. Към 12:40 ч., точно над селото, завих надясно и се заизкачвах по склона (направо, на север е пътят за горския дом Чукава).
На минаване покрай тази поляна едно магаренце май доста ми се зачуди къде ли съм тръгнала по пладне?
А аз си следвах пътя в посока североизток, към върха. Всъщност той прави доста серпентини, та в един момент се замислих дали ако бях тръгнала от селото към горския дом и оттам - към връх Чукава, нямаше да е същото, че даже и по-лесно? В гората на южния склон успях да смутя покоя на 2 диви прасета, които скоростно се оттеглиха - явно няма чести посетители :)
Най-сетне, в 13:55 ч. стигнах до "финалната права" - пътя, който директно катери върха от запад.
Нагоре бе стръмно, а водата ми бе свършила - тук се усетих, че трябваше да се погрижа за нея в селото. (Много поточета течаха по пътя в гората, но плитки и кални и не ми се рискуваше с тях.) Буквално усещах колко е голяма тази планина, и колко аз съм малка... Но царствените лопени на поляната пред мен и великолепието на буките отстрани не ме оставяха да падна духом :)
Към 14:40 ч. излязох на билната поляна на връх Чукава:
Маранята ми попречи да направя хубави снимки, но гледките там са околовръст!
На север се показа връх Козница - който тепърва цял следобед щеше да ми позира...
На юг - незнайните за мен върхове на Големата планина...
След известно обикаляне намерих и триангулачната точка на връх Чукава - 1587 м. Мащерката бе гигантска и ухаеше много силно - част от нея ми влезе в торбата :)
На запад-югозапад точно под носа ми се кипреше ридът Биленица с гористия връх Разбенишка могила, а зад него - масивът на Мургаш:
На запад, вляво от Биленица и по-назад - поляните на връх Увеса, където отидохме преди неделя, но мъглата ни скри гледките тогава...
Поразходих се, понагледах се, но жаждата ме подгони надолу - към Хайдушкото кладенче. Пътят, качващ върха от североизток, е по-обрасъл, но се следва лесно.
В просеките гледките продължаваха да ме мамят...
Разбира се, това отново е Козница:
Като слязох на разклона на ком-еминейската пътека, където водата е надлежно означена, отидох до нея, напих се, после седнах за малко да обядвам. Слизането ми отне 25 минути. Докато потегля, стана 15:40 ч.
Нататък бе "песен" - равен път, маркиран отвсякъде - само да не бяха многото локви за обикаляне...
На северозапад пред мен се показа вр. Издремец:
В 16:25 ч. минах покрай горския дом Чукава и поогледах пътищата на юг - към Буковец и към връх Чукава, след което си продължих на запад.
След около 25 мнути завих на север покрай Високата чукла, умувайки дали следващия път няма да хвана някой от пътищата, събиращи се и там... Наближавах така живописната седловина, през която минава пътят от Лесков дол за Брезов дол:
Вдясно върховете Козница и Чукава вече бяха застанали един до друг, а долу се белееха покривите на махалите на Брезов дол:
Връх ЧУкава:
Връх Козница:
Издремец в далечината пред мен:
Седловината:
В 17:15 завих наляво по пътя към Лесков дол. Покрай мен не свършваха ягодовите изкушения - вече се протягах само за най-големите и най-узрелите, и то ако не трябва много да се навеждам :)
Предната неделя не знаех докъде ходи маршрутката и излишно слизахме надолу, но сега вече беше лесно: завих надясно към най-високата махала Кокелени бабки и в 18:35 ч. се паркирах на пейката на последната спирка на маршрутката за Своге, която идва в 19 ч. Така целият ми поход продължи точно 9 часа - но вълнението от изживяното несъмнено ще трае доста по-дълго :)
Следващ постинг
Предишен постинг
С пожелание да изминеш още един прекрасен преход - от с. Оселна до Козница, после до с. Осеновлак и да спите на х. Лескова махала. Има вариант и да не се слиза в Осеновлак, а да се заобиколи горе по рида, който е началото на планината Ржана.
Вървеше се по римски път и през прекрасни букови гори, но мутрите ги направиха на метровици и ги продадоха в Гърция.
Балканът не само е символът на полуострова, той е символ и на България.
цитирайВървеше се по римски път и през прекрасни букови гори, но мутрите ги направиха на метровици и ги продадоха в Гърция.
Балканът не само е символът на полуострова, той е символ и на България.