*

*

*

Град Хисаря се намира в централната част на страната, под южните склонове на Средна гора. Благоприятният климат и минералните води са привлекли хората по тези места от най- дълбока древност. Тук е съществувало праисторическо селище още преди V-IV хил. пр.Хр. По- късното тракийско селище около минералните извори е влизало в пределите на Одриската държава. След завладяването на провинция Тракия от римляните през 46 г. около минералните извори възниква голям римски град. През 293 г. император Диоклециан му дава статут на град и оттогава започва неговото укрепяване с масивни крепостни стени. По своята запазеност и оригиналност укрепителната система и архитектура на Диоклецианопол се нареждат на едно от първите места в Европа. На много места крепостната стена достига височина до 11 метра, а южната порта се извисява на 13 м. Термите на Диоклецианопол са едни от малкото запазени на Балканския полуостров, в тях са били извършвани процедури и лечение. Съхранени почти до покрив, те впечатляват със своята оригиналност. От вътрешната страна помещенията са били облицовани с бял мрамор. За отопление е била използвана минералната вода.

След въвеждането на християнството като официална религия в римската империя през първите десетилетия на IV в., Диоклецианопол се превръща във важен християнски център – седалище на епископ. Откритите в града 10 раннохристиянски базилики от периода IV – VI в. отразяват особеностите в развитието на раннохристиянската архитектура. Интерес представлява единствената открита до сега двукорабна базилика, която е построена през средата на V в. върху част от казармения комплекс на античния град. В историческите извори се съобщава, че по това време градът се е нареждал на трето място по големина сред тези в провинция Тракия, след Филипопол (Пловдив) и Берое (Стара Загора).

Характерно за град Хисаря е термалното находище от 22 извора, разположени в малък район, с различна физико-химична характеристика и температура, с доказани лечебни качества. Първото организирано балнеолечение в България е започнало тук. През 1882 год. правителството на Източна Румелия издава “Правилник за експлоатация на хисарските бани”, а чешкият химик Состержонек извършва в лабораторията на Санитарния съвет в Пловдив химически анализ на водата от пет извора.

Изворите тук се отличават от другите наши курорти по изобилието на разнообразен химичен състав, температура и лечебни свойства. Всеки има своето приложение, име и романтична легенда...

Първият химичен анализ на минерална вода в България е направен  през 1832 година, на извор Момина баня. Името се свързва с една легенда от Средновековието, според която дъщерята на местния управител обичала да се къпе в извора извън крепостните стени. Веднъж градът бил нападнат от врагове и портите на крепостната стена се затворили. Болярската дъщеря и приятелките й останали навън. За да не ги заловят в плен, предпочели да се удавят в топлата вода. Преданието говори, че оттогава през нощта се чува плискане в банята - момата излизала от извора...

Минералната вода на извор Момина сълза е слабо минерализирана, но със съдържание на много микроелементи - манган, цинк, кобалт, мед и други или т.н. метални витамини. Това е най-вкусната от хисарските води! Има температура 42 градуса. Легендата разказва, че една красива българка отказала да стане наложница на турски бей. За да я унижи, той я накарал да сервира гола на гостите. Девойката го направила, но когато се изправила пред него, стоварила тежкия поднос със сладкиши върху главата му и го убила. За постъпката си била наказана да изгори на клада. Когато пламъците обгърнали голото тяло, от очите и се отронили две топли сълзи. От тях бликнал извор, който хората нарекли Момина сълза. Тази легенда е пресъздадена във фонтана с голата жена в центъра на града.

Паркът в града се е наричал Маймун дере. Твърди се, че името идва от разпилян арабски керван още през турско време. Поради меката и топла зима няколко маймуни успели да се заселят  тук и да се възпроизведат дотолкова, че да можело свободно да се казва: "В България има маймуни"! В по-ново време Маймун дере се свърза с ефективното лечение на женско безплодие. По Спасовден свекървите водели бездетните си снахи в Хисаря и ги оставяли да пренощуват в парка. Дали от местните момци, дали от някакво друго чудо – на сутринта невестите се появявали чорлави и бременни.