Манастирът " Седем престола" е разположен в един от прелестните кътове на красивата долина на река Габровница, в живописната Стара планина под връх Измерец, на изток от Врачанския балкан.

 

Проведените проучвания и анализи за установяване точно времето на възникване на манастира за съжаление не са се увенчали с успех. Въпреки това всички изследователи са единодушни, че неговото начало трябва да се търси през Второто българско царство до XIV в. Според предание е бил основан от седем боляри или седем братя. Църквата се е състояла както и сега изградена върху същите основи от седем отделни помещения- параклиси, всяко едно с олтар- престол, пригодни за църковна служба.

През 1737г. по заповед на султан Махмуд Безбожний са разрушени много манастири и църкви. Тогава и седемпрестолния манастир е разрушен и ограбен. Възобновен е върху старите основи през 1770г. от братята поп Марко и Тодор от Тетевен и майстор Стою от Троян. Едновременно с това построяват и метох, в който е имало килийно девическо училище.

 

 

 

 

 

КЛЕПАЛОТО БИЕ

Иван Вазов

Във глуха планинска долина стояла
във стари години обител света,
кандилце блещяло, молитва се пяла
във черквица бедна, далеч от света.

И всяка неделя там старец пречестни
клепалото биел, за служба, в зори…
Ехтяли долове от глас благовестни,
отпращали ека гори, канари.

И радостно будел в покоя им вечни
пустинните горски приветният звук,
и селяни прости от близки, далечни
села на молитва се стичали тук.

И много години в усои нечути
клепалото биел калугерът стар,
но лош ден настанал: неверници люти
земя ни сторили я плен и пожар.

Дошли с меч и огън и в туй място диво,
далечно, в неделя света, по зори -
току-що клепало забило гръмливо.
Избягали старци във пусти гори.

Стоял, не побягнал монахът пречестни,
и следвал да удря клепалото пак.
Ехтяли долове от глас благовестни-
за срам и за чудо на божия враг.

Загинал монахът под меча душмански,
на служба господня остал до конец,
не трепнал духът му от страх агарянски,
приел за Христа мъченишки венец.

И скоро, ограбен, пламнал мънастиря.
Млъкнала навеки молитва света.
От божия дом не остало ни диря…
Един спомен мътен остал на света.

Един само спомен и чудо незнайно:
тук всяка неделя, по тъмни зори,
гласът на клепало разнася се тайно
по ближни долове, из глухи гори.

И селянин сепнато очи застреля,
прекръсти се бързо, нататък завий
и плахо се шушне: - Света е неделя!
Калугерът божи клепалото бий!

Юли, Седем престола

С идването на йеромонах Христофор Рилец през 1955 г. за игумен на манастира започват реставрационни работи по благоустрояването му, които продължават и до днес. Той е еликтрифициран и водоснабден. Има и собствено парно отопление, което го прави привлекателен и през зимата.

Построен е мост, който го свързва с манастирските ливади- удобно място за разходка и почивка.

 

 

Обичам това място... :)

Прелестно е!

Само попът и попадийката да не го бяха обърнали на кръчма щеше да е наистина чудесно. А в реката до него дори видях балкански пъстърви:)

Не съм ходила никога там, но снимките чудесно илюстрират атмосферата...:)
Благодаря за хубавия пост...:)

да ходя на такива места, но до там още не съм стигнала... Надявам се, че все някой ден ще посетя и това райско кътче

Манастирът не е обърнат на кръчма! До него има заведение, но то по-скоро допълва приятния изглед и с нищо не пречи! А Вие защо изобщо си правите труда да ходите като търсите преднамерено само лошото?

Обичам да се връщам по местата, които са ми харесали и това е едно от тях!