Тръгнахме на поредната екскурзия. Искахме да се разходим в гора някъде, където не сме били, но да не е далече от София.. Потеглихме в посока Самоков, подминахме Панчарево и Кокаляне и спряхме на широко място до един мост- по- късно разбрахме, че там река Егиля се влива в Искър. На паркинга бяха изхвърлени много боклуци, но при рекичката и в гората беше чисто.







Преминахме по този мост и избрахме най- дясната и тясна пътека, която навлизаше стръмно нагоре в гората. Горещината изобщо не се усещаше, а живописните гледки наоколо не ни позволиха да се изморим. Редуваха се скали; красиви, стари дървета, оплетени фантастично и величествени изгледи както отвесно надолу към пътя, така и надалеч...

 















Повървяхме бавно, около час и изведнъж...гората сякаш се разтвори...
Излязохме на слънчева поляна с приказно красив манастир.











Манастир "Св. Архангел Михаил" е в Плана, на 4 км югоизточно от с. Кокаляне, високо в планината, сравнително далеч от населени места. Според предания и исторически данни е построен в началото на 11 век, по време на управлението на цар Самуил. Два пъти е опожаряван от турците- чудно е как са успяли да го открият...През XVI век местното население го възобновява. Възстановен е напълно след Освобождението, а през 1896г. е построен храм върху руините на стария, който е бил разрушен през 1858г.







В манастира е намерен т. н. "Урвишки сборник", съдържащ похвални слова за архангелите Михаил и Гавраил ( включително и похвално слово от Климент Охридски).
Запазена е сребърна кратунка, която, според преданието, е дар от цар Иван Шишман.
През 1969г. е обявен за паметник на културата.























Вътре не можахме да влезем, защото се реставрира и е отворен само в събота и неделя от 7 до 16ч. ,но направих снимки отвън и си тръгнахме изненадани и възхитени от този Божествен оазис.