Село Бов е разположено там, където започва най- живописната част на Искърското дефиле, в малка котловина, заградена от върховете Лешке, Яворец и Колибища.
















До първите десетилетия на XX в. основна храна на планинците са били качамакът и млякото, чорба от боб, коприва и др. Хлябът приготвяли от смесено брашно- жито, ръж и овес. Изпичали го на плочата, направо на огнището. Във всеки дом имало по няколко квасеника- торба като гайда, направена от агнешка кожа с 2 тясни отвора за подквасяване на мляко. Къщите били паянтови, измазани с кал. Строели ги направо на земята.




Хората ревниво пазят своите традиции и обичаи...За някои от тях разказват и до днес. На Еньовден например, са си слагали на главата растението  " лапка" , за да са здрави и силни. При уплаха пък се лекували със " страшниче" като го гасели с въглени.











Има няколко версии за кръстничеството на селото, но най-разказваната е за маркиз дьо Сен Бьов, който през 1206 г. му  дал името си.Той е бил участник в IV кръстоносен поход.Пленен от войските на цар Калоян, спечелил бързо доверието му, станал васал и заедно с 1000 войни пристигнал тук, за да охранява пътя между Враца и София.
И днес местните хора се делят на "латини" и "бугари", а много от имената на местности, била и извори имат латински произход- връх Балдуин, изворите-Мацула и Чичер, махала  Латинците.





През 1918 и 1919 г. Иван Вазов идва на почивка по 20 дни през лятото тук, в къщата на Иван Дангов (сега там има паметна плоча) и написва много стихове и пътеписи за целия район. За разказа " Дядо Йоцо гледа" хората обясняват, че наистина е имало такъв човек в една от махалите и показват скалата, на която е седял.













В центъра на селото има паметник на 47 бовчани, загинали по време на Балканската война. Там е името на моя  прадядо - Арангел Петров Лагярски, загинал на 39 г.  Убит е на 2. 02. 1913г. край Чаталджа, където е погребан.








Гара Бов е открита през 1931г.







Село Бов е тихо...Сякаш забравено...Почти не срещнах хора, но малкото, които видях, с гордост и тъга разказваха за него.










Разходката, по пътеките над селото, разкри безкрайни, невероятни гледки, от които не ми се искаше да се откъсна...