Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.01.2013 23:04 - Вечният Марко Тотев в археологията (една препечатка от в. "Стандарт", 5 Ноември 2011)
Автор: pvdaskalov Категория: История   
Прочетен: 6583 Коментари: 4 Гласове:
3

Последна промяна: 23.01.2013 08:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                            Има хора, на които в живота всичко им се случва наопаки. В българската традиция те се отъждествяват с търновеца Марко Тотев, който вечно губел на покер. Късметът е необходим на всеки и особено на археолозите. Но много често той зависи и от поведението на човека в определена ситуация.
Ако се погледнат сухите данни за кариерата на покойния Стамен Михайлов, никой не би заподозрял за професионалните неприятности, които му се случват през живота. Роден през 1914 г. в брезнишкото село Бегуновци, като сирак от Първата световна война той успява да учи история на изкуството и археология в Париж. По време на Втората световна война Михайлов
завежда музея в Скопие и има възможност да работи с уникални паметници от Македония. След 9.09.1944 г. се ориентира успешно към силните на деня комунисти и прави шеметна кариера. На 45 години е професор, а на 53 - заместник-директор на Археологическия институт. До 1970 г., когато с нареждане на Политбюро на БКП е свален и никога вече не заема ръководна длъжност. А само преди месеци нищо не предвещава такова развитие.
В началото на лятото на 1970 г. Михайлов започва сезона в Плиска. Като неоспорим тогава шеф на средновековната археология той от години ръководи разкопките в първата българска столица. Малцина се осмеляват да се противопоставят на налудничавите му идеи за ранновизантийския произход на града. За съжаление години по-късно те ще легнат в основата на антибългарската теория на немския археолог Йоахим Хенинг, според която Плиска е изградена от ромеите през ХI в.
Копае се около Голямата базилика и един ден работниците попадат на няколко каменни плочи. Когато ги разчистват, се оказва, че това са капаците на четири масивни саркофага. Три от тях са изработени грубо от жълт пясъчник и са средновековни. Камерата на четвъртия е от мрамор, но капакът е от същия пясъчник. Най-важно е, че фугите между отделните части на саркофазите са замазани и те явно не са отваряни.
Оттук започва завръзката на интригата. Това са годините, в които българските комунисти променят радикално своята външнополитическа позиция. От глобалния пролетарски интернационализъм, достигащ през 50-те години на ХХ в. до отричане на националната държава, те все повече наблягат на патриотизма. Ето защо в официоза „Работническо дело” веднага на челна страница се публикува статията „Намериха саркофазите на българските владетели”. Екипът е поздравен лично от Тодор Живков.
На място се организира невиждана преди операция. Милицията отцепва участъка, над него летят военни хеликоптери, пристигат комисии от академици и професори. В края на лятото започва отварянето на гробните съоръжения. И каква е изненадата, когато три от саркофазите се оказват без никакви находки. Вътре са погребани два скелета на мъже и един на дете. Единствено в четвъртата камера върху положения мъж се открива кожен колан със златна тока и накрайник, както и окачен върху него железен кинжал в кания. Но няма и намек за погребване на владетели.
Тези предмети се оказват недостатъчни, за да спасят Стамен Михайлов от височайшия гняв, и той веднага е махнат от поста на заместник-директор. Другарите от Политбюро не могат да му простят, че ги е поставил в смешно положение. Археологът е обвинен дори, че е спомогнал за унищожението на съдържанието, като е пробил замазките на фугите. Всъщност те са проядени още в древността от подземни насекоми.
Михайлов обаче така и не успява да дочака пенсията си на спокойствие. В началото на 80-те години гръмва друг скандал, в чийто епицентър се оказва той. Този път става дума за разкопки, които е водел в своята младост. През далечната 1956 г. целият център на София се преустройва в унисон с мечтата за светлото бъдеще. А в него няма място за някакъв мизерен храм, каквато е в представите на ръководните комунистически дейци средновековната църквица "Св. Петка Самарджийска".
Тя трябва да бъде съборена, но се взема решение преди това да се проучи пространството във и около нея. Ръководството на разкопките е поверено на младшия научен сътрудник Стамен Михайлов. Необходимо е да се действа бързо, защото строителните машини са вече приготвени и чакат реда си. А работата никак не е лесна, тъй като основите на малкия храм лежат върху обширен античен некропол. Само ние, археолозите, си знаем какво е да работиш прецизно, когато над главата ти боботят багерите за поредния инфраструктурен проект.
Един от безбройните гробове е номер 95, който е разкрит под апсидата на храма. Наистина буквално под, защото съвсем ясно основите на сградата са унищожили цялата долна част на скелета. Ситуацията много добре се вижда на една от малкото запазени снимки. На археологически език това означава само едно - църквата е построена по-късно от момента на полагането в земята на покойника от гроб номер 95.
Не така обаче мислят някои хора, които вярват в преданието, че след обесването на Левски в 1873 г. тялото му е препогребано именно в "Св. Петка Самарджийска". През 80-те години на ХХ в. писателят Николай Хайтов нагнетява общественото мнение до крайна степен с поредица от статии и книги за "гроба" на Левски в малката църква. Въпреки ясното становище на археологическата колегия, той налага мнението си на тогавашното ръководство на БАН. Взето е решение върху зида на храма да бъде сложена плоча, в която да се отбележи погребването на Левски на това място.
По-късно БАН променя позицията си и възпоминателната плоча е махната. И до днес спорът за "гроба" на Апостола избухва периодично, подклаждан от различни манипулатори. Една от основните причини е немарливостта на Стамен Михайлов. Той е знаел за съществуващата версия и е бил задължен да се подсигури срещу очакваните атаки. Документацията му не е пълна, а костите от гроб номер 95 заедно с другите скелети са изпратени в Археологическия институт. Според приетата практика те се съхраняват в хартиени чували, които обаче са изгризани от мишки и тленните останки се смесват.
В последно време все повече се говори за една версия, която като че ли най-точно обяснява какво се е случило през 1956 г. Решението за съдбата на "Св. Петка" е било окончателно и затова музейни работници използват легендата за препогребването на Левски в църквата. Партийците не се решават да разрушат сградата и тя е спасена.
 Николай Овчаров   Коментар от pvdaskalov:   През м. септември 1985 г., ден преди 66-ия рожден ден на писателя Николай Хайтов, в Археологическия институт се проведе обсъждане на книгата му „Последните мигове и гробът на Васил Левски”. Недоволен от критичните бележки, той съумя да предизвика дискусия в БАН, която би трябвало да бъде наречена диспут, тъй като археологическото заключение, че църквата „Св. Петка Самарджийска” е построена върху терена на стар некропол, и лансираната от писателя легенда за препогребването на Апостола в нея са две крайности, които са несъвместими, разглежда ли се професионално архивната документация на обекта. Никакви обяснения обаче не можаха да променят намеренията на писателя да обяви църквата за революционно гробище. Сред различните неоснователни негови твърдения място зае и упрекът, че историци и археолози са се обединили, за да защитят „честта на пагона”. Във всички фази на диспута през годините професионалните изследователи никога не са отричали допуснатите слабости, но същевременно са обяснявали въз основа на архивната документация, че тези слабости не са фатални и за промяна на археологическите заключения не може да става и дума. Днес попаднах на статията на проф. Николай Овчаров, която може да се приеме като кратък критичен анализ на скандалния спор. Историята около полупразните саркофази бе използвана от публициста Хайтов да опетни името на проф. Стамен Михайлов и внуши на българската общественост, че не може да му се има доверие и в случая със „Света Петка”.



Гласувай:
3



1. pvdaskalov - Забележка:
23.01.2013 22:10
Подзаглавието на препечатаната статия е "Стамен Михайлов се прославя с абсурдни хипотези". Съмнявам се, че то е дадено от автора проф. Николай Овчаров, тъй като в случая със "Св. Петка Самарджийска", нарочена да е приютила под своята олтарна стена тленните останки на Апостола на свободата, проф. Михайлов не е изказвал подобна хипотеза. Тъкмо обратно. Съобразявайки се с резултатите от археологическите разкопки, не се е поддал на твърденията на професора от Духовната академия Христо Гяуров, че там е препогребан Васил Левски. Запазената архивна документация изцяло подкрепя неговото заключение.

цитирай
2. georgealall - Значи виждал съм въпросните документи
24.01.2013 13:01
тогавашният зам-председател на БАН А.Балевски подложен на натиско от политбюро на свой реда е птиснал екипа да установи че такъв останските на Левски са там. въпреки това ако се чете доклада внимателно ще се разбере че в екипа на са на единно мнение. това прехвърля топката наАРхеолозите - целия археологически - само с един или двама души против - се обединяват че това не е гробът на Левски. над 60 души смятат че левски не е погребан Там. Въпреки че никога дотогава историици и АРехолози не са на едно мнение за първи път целокупно института по история (още 70-80 човека) застават за арехолозите. В тези редици има четирима днешни членоев на Атака.
И хайтоов не се преава - той пак се жалва пред министър и пред Политбюро.
неговите синове продължават битката за да изкярят париот общината за поставянето на плоча - 30 000 лева.
идват грубо в Архива на БАн и искат да снимат документи без да са минали по надлжения ред - държат се арогатно точон като баща си.
Обвиняват БАН че крие документация, при полжение че тя не е обработена по определени законови правила и няма как да им се предостави.
Накрая От общината приемат соломоновски решение. през ноември 2012 дават на двамата Братя - Здравец Хайтов и другия 30 000 лева да поставят плоча (по голямата част от парите са гепили),, а на нея да се постави надпис - "според наподни ПРЕДАНИЯ тук почива Васил Левски".
Може би е редно да споменем Че Н.Хайтов окраде Яна Язова.
цитирай
3. georgealall - всичките събтия става края на 19...
24.01.2013 13:03
всичките събтия става края на 1985-средата на 1986
цитирай
4. pvdaskalov - Отговор на коментари 2 и 3
24.01.2013 18:31
Съгласен съм с констатациите в двата коментара, но те имат твърде общ характер. Нещо като исторически преглед. Заключението, че "... никога дотогава историици и археолози не са (били) на едно мнение; за първи път целокупно Институтът по история (още 70-80 човека) застава зад арехолозите" може да бъде прието за вярно. Външни на науката хора като Н. Х., например, не могат да разберат, че научните спорове са нещо нормално и спомагат да се стигне до правилното тълкуване на фактите. Н. Х. използва подобни противоречия, бидейки свидетел на анализите на данните от разкопките, посъбра ги, поподреди ги и им даде свое си тълкувание, с което буквално смачка, митологизира историческата истина за гроба на Апостола. Сега, от дистанцията на времето, мога отговорно да заявя, че тежката дума в разглеждания случай не би трябвало да е на историците, а на археолозите, които имат своя специфичен научен инструментариум за дешифриране на ситуацията в подолтарното пространство на църквата "Св. П. С.". Да, може много да се пише кое как е било, да се разглежда случилото се и случващото се от различни страни. Може да се фантазира, че масони са свалили и препогребали обесения Левски. Може да се вини акад. Т. Павлов, да се намесва ДС, да се навира в очите на лековерните паметника на Ленин, ролята на СССР, вижданията на Л. Живкова и още, и още причини за изчезването на костите. Но трябва да се разбере, че коментар дали това са тленните останки на Апостола, може да се прави само тогава, когато някой обори археологическите заключения със силата на събраната архивна документация: Дневник на разкопките, чертежи, снимки. Това обаче е невъзможно и затова трябва да престанем да се занимаваме с легендата, тъй като тя - случайно или целенасочено - е проверена през 1956 година. Има една истина и тя е безспорна: долните крайници на скелета са отсечени от олтарния зид, т. е. става дума за заварен гроб, за гроб, изпотъпкан по време на строителството на църквата в края на 14 - началото на 15 век. Не един, а серия от три кадъра, заснети в последния момент преди да бъде засипан сондажът в олтара с пръст, показва как фрагментирани кости от скелета стърчат споени в хоросана на зида...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: pvdaskalov
Категория: История
Прочетен: 2103027
Постинги: 726
Коментари: 6890
Гласове: 13602
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031